В доста от еврпейските държави има специални клиники за лечение на булимия и анорексия/ЗА съжаление в България все още няма подобни заведения,макар идеята да беше бурно обсъждана в близкото минало.Поради този факт всеки заболял е длъжен да ''се спасява както може''.Вариантите са няколко-сам;с помощта на семейството и приятелите;психолог или психиатър;.Това са основните посоки,по които може да поеме човек,който е решил да се излекува.Всеки от тях си има своите минуси и плюсове и е трудно да се каже кой е най-добрия,тъй като това зависи и от личните характеристики на всеки.Освен това не мисля,че са много хората у нас,имащи възможност да си позволят да отделят всяка седмица по 30 или 50 лева за сеанс със специалист.Неприятно,но фактите са такива.
Според мен най-добрият вариант е общия между трите,защото без воля нищо не може да се постигне.В същото време,обаче има моменти,в които имаш нужда от подкрепа и точно в тези моменти на сцената с появяват близките ни хора.В никакъв случай не подценявам и ролята на психолога,напротив,той е човекът,който трябва да ни насочи как,кога и къде да правим нещо.
Къде е ролята на форума в цялата пиеса?За всеки неговото място предполагам ще е различно,но замисълът е той да бъде отдушник на емоции и може би най-важното-да събира хора с еднакви проблеми,защото Да,приятелите,семейството и психолога са най-важни,но те не са болни,а понякога имаш нужда да говориш с някой като теб.Някой,повърнал преди малко или някой,несигурен в теглото си и начина си на хранене.